Още през 1990 г. Междуправителственият комитет по изменението на климата (IPCC) отбеляза, че най-голямото въздействие на изменението на климата може да има върху човешката миграция – с милиони хора, разселени от брегова ерозия, крайбрежни наводнения и земеделски смущения.
Казано по-просто, изменението на климата ще доведе до движение на населението, като направи някои части на света много по-малко жизнеспособни места за живеене; като причинява по-ненадеждни доставки на храна и вода и увеличава честотата и тежестта на наводненията и бурите. Същите райони ще бъдат твърде горещи и по-сухи – делът на земята при постоянна суша се очаква да се увеличи от 2% до 10% до 2050 г. От друга страна, променените модели на валежите и по-интензивният хидрологичен цикъл означават, че екстремните метеорологични явления като сушите, бурите и наводненията да стават все по-чести и тежки.
Също толкова важни са неклиматичните фактори. Ясно е, че много природни бедствия са поне отчасти „създадени от човека“. Естествената опасност (като наближаваща буря) се превръща в „природно бедствие“, само ако една общност е особено уязвима от нейното въздействие. Тропическият тайфун, например се превръща в катастрофа, ако няма система за ранно предупреждение, къщите са зле построени и хората не знаят какво да правят в случай на буря. Следователно уязвимостта на общността е функция от нейното излагане на климатични условия (като крайбрежно местоположение) и адаптивния капацитет на общността (способността на определена общност да преживее най-силната буря и да се възстанови след нея).
Различните региони, държави и общности имат много различен адаптационен капацитет: скотовъдските групи в Сахел, например, са социално, културно и технически подготвени да се справят с различен набор от природни опасности, отколкото, да речем, планинските жители в Хималаите. Националното и индивидуалното богатство е един ясен определящ фактор за уязвимостта – дава възможност за по-добро намаляване на риска от бедствия, образование при бедствия и по-бързи реакции. През десетилетието от 1994 до 2003 г. природните бедствия в страни с високо човешко развитие убиват средно по 44 души на събитие, докато бедствията в страни с ниско човешко развитие убиват средно по 300 души.